1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
|
#use wml::debian::template title="Какво означава свободен (free)?" NOHEADER="yes"
#use wml::debian::translation-check translation="f07bd566a6ef9d671b89a11c2890c93dfea43a35"
<H1>Какво означава свободен <tt>или</tt> Какво се разбира под Свободен Софтуер (Free Software)?</H1>
<P><strong>Бележка:</strong> През февруари 1998-а се взе решение за преименуване на термина
"<a href="https://www.gnu.org/philosophy/free-sw">Free Software (свободен софтуер)</a>"
на "<a href="https://opensource.org/docs/definition.html">Open Source
Software (Софтуер с отворен код)</a>".
Споровете върху терминологията се базират на философски различия, но изисквания
към софтуерните лицензи на практика са едни и същи и при двете понятия.
<P>Много хора, незапознати със свободния софтуер, се объркват, защото
думата "free" в контекста на "free software" не е използвана в аспекта, който те очакват.
Най-близкото значение на свободен (free) е "безплатен".
Английските тълковни речници описват почти двадесет различни значения за думата "free".
Само едно от тях е "безплатен" (бел.прев. често използвана фраза в английския език за избягване на недоразуменията е "free of charge (без такса/цена)", когато се има предвид безплатен). Останалите предлагат вариации на думи свързани със "свобода (liberty)", което приблизително е точна дефиниция на използваното от нас значение. Когато говорим за <em>Свободен Софтуер</em>, имаме предвид свобода на мисленето и взимането на решения (freedom), не цена.
<P>Софтуер, който е свободен в смисъла, че няма нужда да плащате за него, за да го използвате,
не е всъщност свободен, а само безплатен. Може да Ви бъде забранено да го разпостранявате
и почти сигурно ще бъде защитен и няма да можете да го подобрявате. Софтуерът,
деклариран (лицензиран) като безплатен, обикновено е използван в качеството си на оръжие в маркетингова кампания
за промоциране на съответния продукт или за взимане на пазара от някой конкурент в съответната бизнес сфера.
Няма гаранция, че той ще остане безплатен.
<P>За да бъде безапелационно, всяко парченце софтуер трябва да бъде определено дали е свободно или не. Всъщност в реалността
ситуацията е много по-комплицирана. За да се разбере какво всъщност влагат хората,
когато казват свободен софтуер, ние се опитахме да хвърлим един поглед на това как стоят нещата в света на софтуерните лицензи.
<P>Авторското право (Copyright) е метод за защита на правата на създателя на даден продукт в определени интелектуални области.
В повечето страни софтуерът, който пишете е автоматично защитен с авторско право (бел.прев. интелектуална собственост според българското законодателство).
Лиценз е алтернативен метод на авторите, който позволява използването на техния продукт (софтуер, в конкретния случай)
от други, в случай, че те са съгласни със задълженията и правата, описани в този лиценз (бел.прев. В България в този контекст е по-разпостранен термина договор, вместо лиценз).
Задължение на автора е да включи лиценз, който декларира начините, по които може да бъде използван неговия софтуер.
За по-задълбочена информация относно авторското право погледнете сайта
<A HREF="https://www.copyright.gov/">https://www.copyright.gov/</A>.
(Бел.прев. "Закон за авторското право и сродните му права" в България, както и други официални документи в тази връзка, можете да прочетете на <A HREF="http://www.cilaw.org">сайта за компютърно и интернет право CiLaw</A>).
<P>Разбира се, в зависимост от обстоятелствата варират и различните видове лицензи.
Софтуерните компании искат да защитят своите продукти и затова предлагат само предварително компилиран код
(който не е на четим от човека език) и поставят много ограничения за начините на използване на техния софтуер.
Авторите на свободен софтуер, за разлика от тях, поставят всичките или комбинация от следните изисквания:
<UL>
<LI>Не се разрешава използването на техния код в комерсиален софтуер. Въпреки че предоставят програмата си
на всички, те не искат някой да печели пари от нея за сметка на автора (това си е чиста кражба).
В този случай, използването на кода е на "честна дума": можете да го използвате колкото желаете, докато спазвате същите правила.
<LI>Защитава се идентичността на авторството на кода. Хората, които създават свободен софтуер, са много горди с работата си
и съвсем естествено не желаят някой друг да изтрие името им от кода и след това да претендира, че той е написал съответния софтуер.
<LI>Задължение по разпостранението на сорс кода заедно с програмата. Един от проблемите на повечето затворени програми е, че не можете
да поправяте грешките или да ги пренастройвате както пожелаете, тъй като нямате изходния код на програмата. Освен това, компанията, чийто продукт
ползвате може да спре поддръжката за същия този хардуер и съответно драйверите за него. Много свободни лицензи
задължават дистрибутирането на сорс кода заедно със самия софтуер. Това предпазва потребителя, като му дава възможност
да променя и настройва софтуера за своите нужди.
<LI>Задължава се в случай на използване на част от авторския код (такива случаи се наричат <em>наследени
продукти</em> в авторското право) да се използва същия лиценз (договор).
</UL>
<P>Много хора пишат техен собствен лиценз. Това е продиктувано от нуждата да се изискват специфични, конкретни условия от евентуалните потребители.
Често използваните думи и термини в тези "домашни" лицензи са употребени неправилно или поставят условия, които конфликтират едно с друго.
Създаването на лиценз, който би издържал пред съдебната власт, е доста трудно начинание.
За щастие има няколко напълно готови и изчерпателни лиценза, които вероятно ще свършат тази работа.
<P>Трите най-разпостранени лиценза са:
<UL>
<LI><A HREF="https://www.gnu.org/copyleft/gpl.html">GNU General Public
License (GPL)</A>. Добра допълнителна информация за софтуерните лицензи и копие на GPL можете да намерите на
<A HREF="https://www.gnu.org/copyleft/copyleft">web сайтът на GNU</A>.
Това е най-общоизвестният и използван лиценз за отворен софтуер, който се използва в момента.
<LI><A HREF="https://opensource.org/licenses/artistic-license.php">Artistic License</A>.
<LI><A HREF="https://opensource.org/licenses/BSD-3-Clause">BSD лиценз</A>.
</UL>
<!--
Clearly, no single license will fit everyone's needs. To help people select
the license that is most appropriate for them, you might like to look at
our <A HREF="license_disc">comparison of common Free Software licenses</A>.
-->
<P>Някои от общите изисквания за тези лицензи са:
<UL>
<LI>Можете да инсталирате софтуера на колкото желаете на брой компютри.
<LI>Броят на хората, използващи софтуера в един и същи момент, е неограничен.
<LI>Можете да правите колкото пожелаете копия на софтуера и да ги дадете на когото пожелаете (свободно или отворено редистрибутиране).
<LI>Няма ограничения по модифицирането на софтуера (с изключение на запазването на базовата функционалност, за която е създаден софтуерът).
<LI>Няма ограничение по разпостранението, дори продажбата на софтуера.
</UL>
<P>Тази последна точка, която позволява продажбата на софтуера за пари, изглежда напълно
противоположна на цялата идея за свободен софтуер. Всъщност, това е една от най-силните му страни.
Тъй като лицензът позволява свободно разпостранение, веднъж придобито, дадено копие може
да се дистрибутира от всеки. Дори може да се продава.
В практиката се оказва, че електронното копиране на софтуера не струва никакви пари.
Минималната поддръжката и голямото разпостранение осигуряват ниска цена. Ако това се отнася за дистрибутирането на
голямо количество софтуер или на цял набор от програми, събрани на някаква медия, например CD дискове, търговецът свободно може да изисква такса в какъвто размер пожелае.
Ако цената е твърде завишена пък, други търговци - нови на пазара, ще се опитат да са конкурирентно способни и ще свалят цените.
В резултат на този прост процес, Вие можете да купите всяка версия на Дебиан на няколко CD диска само за няколко долара напълно законно.
<P>Въпреки, че свободния софтуер не осовбождава напълно от задължения (само безвъзмездното подаряване прави това)
той дава на потребителите силата да променят и адаптират това, от което имат нужда, за да могат да си свършат работата.
В същото време предпазва интелектуалната собственост на автора от посегателство.
Е, това наричаме ние истинска свобода.
<P>Проектът Дебиан е голям поддръжник на свободния софтуер. Тъй като се използват
много и различни видове лицензи в софтуерните продукти, ние разработихме набор от препоръки
<A HREF="../social_contract#guidelines">Препоръки на Дебиан за свободен софтуер (ПДСС)</A>,
които да дефинират точно и ясно "границите" на свободния софтуер. Само софтуер, който отговаря на изискванията на ПДСС, може
да бъде включен в основната (main) дистрибуция на Дебиан.
|
