1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
|
#use wml::debian::template title="Какво означава свободен (free)?" NOHEADER="yes"
#use wml::debian::translation-check translation="2de158b0e259c30eefd06baf983e4930de3d7412"
<link href="$(HOME)/font-awesome.css" rel="stylesheet" type="text/css">
<div id="toc">
<ul class="toc">
<li><a href="#freesoftware">Свободен като...?</a></li>
<li><a href="#licenses">Софтуерни лицензи</a></li>
<li><a href="#choose">Избор на лиценз</a></li>
</ul>
</div>
<aside>
<p><span class="fas fa-caret-right fa-3x"></span> През февруари 1998, група активисти повеждат кампания за заместването на термина <a href="https://www.gnu.org/philosophy/free-sw">свободен софтуер</a> с термина <a href="https://opensource.org/docs/definition.html">софтуер с отворен код</a>. Споровете върху терминологията се базират на философски различия, но изисквания към софтуерните лицензи на практика са едни и същи и при двете понятия.</p>
</aside>
<h2><a id="freesoftware">Свободен като...?</a></h2>
<p>
На английски думата „free“ в „free software“ (свободен софтуер) се бърка с безплатен („free of charge“). Английските тълковни речници описват почти двадесет различни значения за думата „free“. Само едно от тях е „безплатен". Останалите предлагат вариации на думи свързани със свобода (liberty) и липса на ограничения. Когато говорим за <em>Свободен софтуер</em>, имаме предвид именно свобода на мисленето и взимането на решения, а не цената.
<p>
Софтуер, който е „free“ в смисъл, че няма нужда да плащате за него, за да го използвате, не е всъщност свободен, а само безплатен. Може да ви бъде забранено да го разпостранявате и почти сигурно ще бъде защитен и няма да можете да го подобрявате. Софтуерът, лицензиран като безплатен, обикновено е използван в качеството си на оръжие в маркетингова кампания за промоциране на съответния продукт или за превземане на пазара. Няма гаранция, че такъв софтуер ще остане безплатен и в бъдеще.
</p>
<p>
За непосветените софтуерът или е свободен, или не е. В реалността ситуацията е много по-сложна. За да се разбере какво всъщност влагат хората, когато казват свободен софтуер, нека хвърлим един поглед на това как стоят нещата в света на софтуерните лицензи.
</p>
<h2><a id="licenses">Софтуерни лицензи</a></h2>
<p>
Авторското право (Copyright) е метод за защита на правата на създателя при определени дейности. В повечето страни новосъздавания софтуер е автоматично защитен с авторско право (бел.прев. интелектуална собственост според българското законодателство). Лицензите са начин авторите да позволят използването на техния продукт (в нашия случай – софтуер) от други, при определени условия. От автора зависи да предостави лиценз, който описва как може да бъде използван софтуера.
</p>
<p style="text-align:center"><button type="button"><span class="fas fa-book-open fa-2x"></span> <a href="https://www.copyright.gov/">doc/indexПовече за авторските права</a></button></p>
<p>
Разбира се, в зависимост от обстоятелствата варират и различните видове лицензи. Софтуерните компании искат да защитят своите продукти и затова често предлагат само предварително компилиран код (който не е на четим език) и поставят много ограничения върху използвато на техния софтуер. От друга срана, авторите на свободен софтуер поставят всичките или комбинация от следните изисквания:
</p>
<ul>
<li>Не се разрешава използването на техния код в комерсиален софтуер. Понеже предоставят програмата си на всички, те не искат някой да печели пари от нея за сметка на автора (това си е чиста кражба). В този случай, използването на кода е въпрос на доверие – можете да го използвате колкото желаете, докато спазвате правилата.</li>
<li>Защитава се идентичността на авторството на кода. Хората, които създават свободен софтуер са много горди с работата си и съвсем естествено не желаят някой друг да изтрие името им списъка с автори или да претендира, че той е написал съответния софтуер.</li>
<li>Задължение по разпостранението на изходния код заедно с програмата. Един от проблемите на повечето затворени програми е, че не можете да поправяте грешките в тях или да ги пренастройвате както пожелаете, тъй като нямате изходния код на програмата. Освен това, компанията, чийто продукт ползвате може да реши да спре поддръжката за хардуера, който използвате. Разпространението на изходния код, изисквано от повечето свободни лицензи, защитава потребителите като им позволява да променя софтуера според нуждите си.</li>
<li>Задължава се, в случай на използване на част от авторския код (такива случаи се наричат <em>наследени продукти</em> в авторското право), да се използва същия лиценз.</li>
</ul>
<aside>
<p><span class="fas fa-caret-right fa-3x"></span> Три от най-често използваните лицензи за свободен софтуер са <a href="https://www.gnu.org/copyleft/gpl.html">GNU General Public License (GPL)</a>, <a href="https://opensource.org/licenses/artistic-license.php">Artistic License</a>, и <a href="https://opensource.org/licenses/BSD-3-Clause">BSD Style License</a>.
</aside>
<h2><a id="choose">Избор на лиценз</a></h2>
<p>Понякога хората пишат техен собствен лиценз. Това е свързано с проблеми и като цяло обществото на свободния софтуер не го поощрява. Твърде често значението е двусмислено или в текста има противоречия. Създаването на лиценз, който би издържал пред съда е много трудно начинание. За щастие има няколко готови лиценза, които могат да се използват. Общите неща между тях са:
</p>
<ul>
<li>Можете да инсталирате софтуера на колкото желаете компютри.</li>
<li>Броят на хората, използващи софтуера в един и същи момент, е неограничен.</li>
<li>Можете да правите колкото пожелаете копия на софтуера и да ги дадете на когото пожелаете (свободно или отворено разпространение).</li>
<li>Няма ограничения за модифицирането на софтуера (при условие, че се запазва списъка с авторите).</li>
<li>На потребителите е позволено не просто да разпространяват софтуера, а и дори даго продават.</li>
</ul>
<p>
Последната точка, която позволява продажбата на софтуера, изглежда напълно противоположна на цялата идея за свободен софтуер. Всъщност това е една от силните му страни. Тъй като лицензът позволява свободно разпостранение, веднъж придобито, дадено копие може да се дистрибутира от всеки. Дори може да се продава.
</p>
<p>
Въпреки, че използването на свободен софтуер не лишено от ограничения, потребителите имат право да правят адаптации според нуждите си. В същото време правата на създателите за защитени – това се нарича свобода. Проектът Дебиан и неговите членове са големи поддръжници на свободния софтуер. Тъй като се използват много и различни видове лицензи в софтуерните продукти, ние разработихме документ с <a href="../social_contract#guidelines">Препоръки на Дебиан за свободен софтуер (ПДСС)</A>, които да дефинира точно кой софтуер смятаме за свободен. Само софтуер, който отговаря на изискванията на ПДСС, може да бъде включен в основната дистрибуция на Дебиан (main).
</p>
<!--
Clearly, no single license will fit everyone's needs. To help people select
the license that is most appropriate for them, you might like to look at
our <A HREF="license_disc">comparison of common Free Software licenses</A>.
<P>Някои от общите изисквания за тези лицензи са:
В практиката се оказва, че електронното копиране на софтуера не струва никакви пари.
Минималната поддръжката и голямото разпостранение осигуряват ниска цена. Ако това се отнася за дистрибутирането на
голямо количество софтуер или на цял набор от програми, събрани на някаква медия, например CD дискове, търговецът свободно може да изисква такса в какъвто размер пожелае.
Ако цената е твърде завишена пък, други търговци - нови на пазара, ще се опитат да са конкурирентно способни и ще свалят цените.
В резултат на този прост процес, вие можете да купите всяка версия на Дебиан на няколко CD диска само за няколко долара напълно законно.
-->
|
